ДЖЕЛЕМ, ДЖЕЛЕМ - ХИМН НА РОМИТЕ

Песента е известна с много имена, измежду които "Gyelem, Gyelem", "Dzelem, Dzelem", "Dželem, Dželem", "Djelem, Djelem", "Ђелем, Ђелем", "Ѓелем, Ѓелем", "Џелем, Џелем", "Opré Roma" и "Romale Shavale".

Произходът на песента не е съвсем ясен. Има няколко исторически извора като общото между тях е, че мелодията е фолклорна (традиционна/народна).


/ "I Even Met Happy Gypsies "- Director Aleksandar Petrovic. Golden Palm Award in 1967 Cannes Film Festival /
 

  • Според едно проучване на Елена Марушиакова и Веселин Попов песента е изпълнена за пръв път от гайдаря Милай Айвазов (роден в Пловдив през 1922 г.), който я помни от дядо си.

  • Според друг източник песента има румънски произход и е популярна още от 20-те и 30-те години на XX век. През 60-те години вече има няколко текста на тази мелодия. Песента е толкова популярна, че бива използвана през 1967 г. като саундтрак на югославски филм "Skupljači Perja" (на ромски "Maladilem bahtale romen" - "Срещал съм щастлив човек") в изпълнение на певицата Olivera Vuco.

  • През 1969 г. югославският изпълнител Жарко Йованович написва песента "Gelem, Gelem" по същата традиционна мелодия, за да напомня за страданията на ромите по време на Втората световна война*.
     

  • На 8 април 1971 г. песента "Джелем, джелем" е приета за химн на ромите по време на провеждания Първи ромски конгрес, Лондон (Великобритания). От 1992 г. същата дата (8 април) се чества като Международният ден на ромите. Датата се свързва с цели като утвърждаване и развитие на ромската култура и идентичност, както и почитане жертвите от концлагерите по време на Втората световна война.

  • По повод на Втория световен конгрес на ромите, състоял се в Женева през 1978 г., Жарко Йованович пренаписва химна с помощта на немско-швейцарския лекар Jan Cibula. Новата версия на песента "Gelem, Gelem" е одобрена от Конгреса, който я пее в края на заседанието.
  • Песента има многобройни версии. Може би най-популярната е Едерлези** на Горан Брегович от 1988 г., ползвана във филма "Циганско време" на Емир Кустурица:

  • Интересното е, че в Чехия и Словакия ромите имат свой собствен химн "Čhajori Romani", композиран в концентрационния лагер Аушвиц.

* - "Джелем, джелем" на югославския изпълнител с ромски произход Жарко Йованович (Jarko Jovanovic) е инспирирана от историческото минало. Песен, изпята от оцелелите от нацисткия терор по пътя им към лагерите на смъртта. Песен, свързваща различни племена на ромите по време на вечното им търсене на убежище в Европа. Песен протест срещу експулсирането, в опит да накара хората да се замислят за тяхната съдба и история.
Под законите на Нюрнберг по време на Нацистска Германия ромският етнос бива подложен на геноцид, заедно с евреите, като "врагове на расата". Въпреки, че този процес спрямо ромите, известен като Porajmos не може да се равнява с Холокоста, не може да се прецени реалният брой на жертвите в окупираните страни. Оценките варират между 220 000 до 1,5 000 000 роми загинали през Втората световна война.
Самият термин Porajmos се налага през 90-те, но не е така популярен, още повече, че има съпротива за използването му, заради синонимното му значение "нарушение, изнасилване". На Балканите по-популярно е да се говори за "масово убийство".

/ Роми, намиращи се в лагера Bełżec, в очакване на своята съдба /

 ** - Гергьовден (6 май) се нарича Едерлези главно от циганите мюсюлмани. Смята се, че с този празник се поставя началото на катунарския живот. Много цигани (както християни, така и мюсюлмани) на този ден посещават манастири, свързани със свети Георги, където палят свещи, а край манастирите си правят трапеза, която се прекажда.

Най-популярната версия на Жарко Йованович:

Gelem, gelem Пътувал съм, пътувал съм
Gelem, gelem, lungone dromensa
Maladilem bakhtale Romensa
A Romale katar tumen aven,
E tsarensa bahktale dromensa?

A Romale, A Chavale.

Vi man sas ek bari familiya,
Murdadas la e kali legiya
Aven mansa sa lumniake Roma,
Kai putaile e romane droma
Ake vriama, usti Rom akana,
Men khutasa misto kai kerasa

A Romale, A Chavale
.
Пътувал съм, пътувал съм по дълги пътища.
Срещал съм щастливи цигани.
Цигани, откъде идвате
с шатрите си по щастливите пътища?

Ех, цигани, ех, момчета.

Преди имах голямо семейство,
убиха го Черните Легиони.
Елате с мен, цигани на мира,
да открием цигански пътища.
Дойде време циганите да се надигнат,
далеч ще стигнем, ако го направим.

Ех, цигани, ех, момчета.

 

Ползвани източници:

http://en.wikipedia.org/wiki/Porajmos
http://en.wikipedia.org/wiki/Romani_anthem
http://www.unionromani.org/gelem.htm
http://www.romnews.com/mov_gelem.html
http://ro.wikipedia.org/wiki/Gelem,_Gelem
http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:NQdF7rtVXG8J:www.romaninet.com/ROMA_Cultural_report_bu.pdf+ROMA_Cultural_report_bu&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjq1Rw6mqrZcMuTp7CY39TDvsEyyYC-eOWut8pJv6RmvkAnVcq_ugkD4S1mOk1KwU38x4M70Y07L8HqYB5DhDN8YOCqRi8G1SVzmOpRRVxpEeYg86dBDX0mwkLBuHnsDdnyPiYa&sig=AHIEtbQcUinKbhkxrBINeaw-kDhk6ER2Yg - История, традиции и обичаи на ромите
http://amalipe.com/files/file/romski%20folklor/Pomagalo-5-8.pdf - История на циганите
http://www.referati.org/proizhod-i-istoriq-na-ciganskiq-etnos/63147/ref/p1
http://www.romani.org/
http://www.reocities.com/~patrin/gelem.htm