ТЕСТ ЗА ДИСЛЕКСИЯ

Доскоро дислексията бе една от най-непознатите теми, касаещи децата със специфични образователни потребности. Проблемите на дислексиците често водят до неправилно етикетиране като умствено заболяване, мързел, нисък коефициент на интелигентност.
Какво всъщност е дислексията?
Дислексията не е болест или увреждане. Тя представлява нарушение, което оказва влияние върху развитието на способностите като четене, писане, смятане, концентрация и др. при наличие на силни страни и способности. Дислексиците са различни, но само по отношение на възприемането и обработката на информация.
10% от населението на земята са диагностицирани като дислексици. За България този процент достига до 18.

За Вас родители, VIVACOM предоставя този въпросник, който специалистите използват за идентифициране на евентуалната дислексия. Той се отнася до начина, по който детето учи и преработва информация. Отговорите помагат на специалистите да определят най-подходящия начин за обучение на вашето дете, ако то се нуждае от специфична помощ.

В края на въпросника се отчита броя отговори "ДА", според който са резултатите.

Отбележете с отметка отговорите, които са "ДА":

С нежелание ли се занимава с уроците?
Имаше ли някакви проблеми/усложнения при раждането му/и?
На 2 години използваше ли вече изречения от 2-3 думи?
Обича ли да говори много?
Говори ли с напреженвие?
Има ли богат речников запас?
Трудно ли намира точната дума, когато иска да се изрази?
Говори ли детето граматически правилно?
Може ли да произнася правилно всички звукове?
Обърква ли значението на думите, като: горе/долу; високо/ниско; далече/близко; голямо/малко; повече/по-малко; и др. подобни?
Бърка ли лява и досно?
Може ли да пише името си, преди да тръгне на училище?
Може ли да казва азбуката, преди да започне училище?
Познаваше ли повечето букви и цифри, преди да започне училище?
Проявява ли интерес към книжките, преди да тръгне на училище?
Лесно ли се разсейва?
Може ли да се концентрира върху някаква дейност за достатъчно дълго време?
Бързо ли се изморява психически?
Лесно ли се ориентира по познат път/маршрут?
Ориентира ли се дали е сутрин или следобед?
Лесно ли преценява колко време ще му/и отнеме някаква дейност?
Може ли вече да ходи самостоятелно на 1 г. и 3 месеца?
Може ли на 3 години да хваща топка с две ръце при подаване?
Може ли да се облича сам(а) на 4 години?
Може ли да си закопчава копчетата сам(а) на 5 години?
Познаваше ли всички цветове на 5 години?
Може ли на 5 години да подрежда пъзел, подходящ за възрастта?
Може ли да брои до 10 на 5 години?
Може ли да кара колело с три гуми на 3-4 годишна възраст, а на 5-6 - с две гуми?
Може ли да си връзва връзките на обувките, преди да тръгне на училище?
Несръчна/несръчен(на) ли е?
Тромаво ли тича?
Обича ли да рисува?
Може ли да казва месеците последовтаелно?
Струва ли ви се понякога, че детето не чува добре, въпреки че не са били установени проблеми при преглед?
Случва ли се да не може да изпълнява указания, сякаш забравя реда на нещата, които трябва да извърши или не ги чува?
Затруднява ли се да различи познати гласове по телефона?
Обича ли да слуша приказки (истории)?
Когато слуша приказка (история), разбира ли добре смисъла и?
Може ли да изброи последователно дните от седмицата?
Може ли да изброи последователно месеците?
Струва ли ви се, че не вижда добре, въпреки че не са били установени проблеми при преглед?
Лесно ли научава стихотворения?
Раздразнително ли е детето?
Случва ли се често да бъде нетактичен(на)?
Има ли много приятели?
Разпознава ли се обикновено по изражението му (и) как се чувства в момента?
Лесно ли се отказва да довърши нещо (някаква задача), която му (и) се сторила трудна?
Може ли да назове правилно пръстите на ръката си?

Общ брой точки: 0
Децата, получили по-малко от 15 отговора "ДА" по въпросника, е добре да бъдат насочени към специалисти (психолог и логопед) за провеждане на индивидуална оценка. Най-голяма точност на оценките има при съвпадение на родителските и учителските оценки.
 

ДИСЛЕКСИЯТА - ПОЗНАТА И НЕПОЗНАТА

 

ДИСЛЕКСИЯ - ЩО Е ТО?

  • Дислексията е неспособност за четене и разбиране на прочетеното.
  • Дислексията е и неразбиране на изчислителните процеси и математическия език.
  • Проявява се изключително многостранно и все още няма точна дефиниция.


РАЗПРОСТРАНЕНОСТ

По най-нови данни всеки десети човек е с дислексия. 20% от хората имат подобни проблеми, състоящи се в:

  • объркване и заменяне на букви;
  • разместване на буквите и сричките в думите;
  • виждане на буквите разбъркано, обратно, а не последователно;
  • неразбиране на математическите действия и символика, както и последователносттана по-сложни математически изчисления.

 Дислексията не е вид умствено изоставане. Умственият потенциал на учениците е съхранен.


ВИДОВЕ ДИСЛЕКСИЯ

  • Първична – свързана с генетично увреждане на лявата страна на мозъка (церебралната кора); среща се повече при момчетата.
  • Травматична – предизвикана от тежки наранявания на главата и засягане на мозъчните центрове, свързани с речта.
  • Обратима – свързана с преднаталния период на плода. Тази дислексия е лечима.
  • Визуална – причинена от забавеното развитие на зрителния апарат и погрешно предаване на информация от очите към мозъка.
  • Звукова – свързана с трудности при възприемане и възпроизвеждане на звуците в процеса на общуване.
     

СИМПТОМИ НА ДИСЛЕКСИЯТА

  • В предучилищна възраст:

      липса на говор – детето не произнася никакви думи преди да навърши 1 г., понякога преди 2, дори 3 и повече години;
      смесва звуковете и обърква думите;
      закъсняване при определяне на доминиращата ръка; честа смяна на едната с другата ръка при писане;
      трудно ориентиране за посока (ляво, дясно), както и за определена последователност (над, под, пред…);
      присъствие на незрял говор;
      трудно запомняне на римуващи седуми;
      многократно повтарящи се ушни инфекции;
      трудности при обуване и завързване на обувките.

  • В училищна възраст:

      трудно овладяване на позицията на пръстите при захват на химикала;
      неправилно изписване елементите на буквите – често в най-причудлива и произволна последователност както по отношение на посоката, така и при елементарно комбиниране на детайли;
      неразбиране на връзката между символ (графично изображение) – буква, цифра и адекватно произнасяне;
      неспазване на правилата за пренасяне на думите;
      четене на думата на едната страница, но неразпознаване на същата дума на другата страница;
      неспазване последователността при четене на елементарни математически изрази, на прости аритметични действия и знакова символика;
      не запомнят знаци и формули; не правят обобщения и не прилагат правила;
      невъзможност за изразяване и структуриране на изречения;
      особени поведенчески прояви – вариращи от упорито мълчание и бездействие до характерна мимическа и жестова хиперактивност.


ОБУЧИТЕЛНА СТРАТЕГИЯ

  • Логика на ограмотяването:

      как се пишат буквите;
      как се чуват звуковете;
      свързване на символа със звука;
      обединяване на звуковете в дума;
      структуриране на изречения;
      четене и разбиране на текст;

  • Различията при дислектиците:

    обучителни – процесът на ограмотяване е специфичен, защото е нарушена връзката между определени зони в мозъка на детето (центровете на зрението, говора и паметта), както и адекватността на включваната мрежа от нервни клетки, осъществяващи преноса на информация.
     психически - мисленето е нагледно-образно и трудно преминава от конкретно към абстрактно (т. нар. "холистично" мислене – мислене чрез изображения); възможно е да усещат мислите си като реалност; трудно достигат и трудно прилагат обобщения и правила; учат се от преживяно, не толкова от чуто; учат само ако са лично заинтересовани (ученето трябва да е прагматично и силно лично мотивирано).
     поведенчески – изключителна чувствителност към промяна на средата: промененият стереотип затруднява комуникацията с тях и те трудно изработват нова система за адаптация. Често изпадат във фрустрация, апатия или в хиперактивност.


КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

  • Семейството и обществото:

      информация и профилактика;
      възможно най-рано установяване на диагнозата от специалист-логопед и адекватно обгрижване;
      задължително присъствие в класната стая на т. нар. “академичен терапевт” на детето, с който то и учителят да работят в тясно сътрудничество ежедневно;
      спорното интегрирано обучение на деца със СОП.

Точно поставената и ранна диагноза налага специализирана помощ.

  • Педагозите:

      разясняване постановката на устните и езика за изговарянето на всеки звук и свързването му с писане на всяка буква; многократно повторение в различни ситуации и задължителна връзка с картинни изображения;
      представяният нов материал да се онагледява на всеки етап;
      използване на индуктивни методи на преподаване;
      използване на т.нар. "мултисензорен" подход, чиято схема е: визия→тактилност→изслушване→движение
                       - проследяване с молив на всяка буква в думата и едновременно отчетливо произнасяне на звуковете;
                       - маркиране на отделните срички в думата и едновременно произнасяне;
                       - "подскачащата" топка, пляскане, тропане и тактуване на всеки звук и буква и последващо писане (метод на скокове – "крикове");
                       - задължително изписване на дъската на нови думи, понятия и термини;
                       - интерактивни методи (методи на вътрегрупово взаимодействие) – писане с пръст на гърба на детето и отгатване на думата;
      предоставяне на допълнително време (т.е. индивидуална работа) и търпеливо изчакване;
      използване на т.нар. “аудио”-книги, наситени с повече картинни изображения, отколкото със символика;
      емоционална подкрепа и повече поощрения.


ОЦЕНЯВАНЕ

  • Оценката винаги е двупосочна!
  • Оценяваме показаната степен на разбиране, изложените виждания, схващания и идеи.
  • Оценяваме езиковата техника.


Обръщаме внимание на:

  • задължителното мотивиране на оценката;
  • възможно най-ниска степен на критичност;
  • използване на химикалки с 2 цвята (но не червен) за корекция;
  • коментиране и разясняване заедно с детето на допуснатите грешки.

 

НЕОБХОДИМО И ДОСТАТЪЧНО УСЛОВИЕ ЗА УСПЕШНО ОБУЧЕНИЕ

  • Комфорт.
  • Емоционално приемане.
  • Да се игнорира различието в съзнанието на детето.


ИЗВОР НА ОПТИМИЗЪМ

 

 

 

"Трябваше да се упражнявам върху това как да задържам вниманието си. Така се научих да си представям какво чета, за да мога да го разбера."


Tом Круз, актьор

 

 

 

"През цялото ми време в училище аз бях до голяма степен обезкуражен. Не е приятно да се чувстваш изцяло превъзхождан и да си най-отзад още при началото на състезанието."


Уинстън Чърчил, политик

 

 

 

"Учителите ми казваха, че съм малоумен, баща ми казваше, че съм глупав и аз едва ли не реших, че съм кретен."


Томас Едисон, изобретател


Изготвил: г-жа В. Йотовска

Променете размера на
буквите: